Виждала си, мисля, гнили круши -
сладки са, но просто се развалят,
оставиш ли ги само нощ на суша.
Червеи отвътре ги изяват.
Прозрението идва без пощада...
Идея във ума ми се промуши -
ако съм една от гниещите круши,
дано поне да ти се случа сладък.
© Валери Шуманов Всички права запазени