24.11.2011 г., 20:51 ч.

Гняв 

  Поезия » Друга
669 0 2

Възвишена в мен е яростта,
изричам веч грозните слова.
Няма място в мен за доброта!
Ах, как мразя себе си сега!

 

Гневът страшен е, знам,
ала изпълва ме със страшна сила.
Грешно е това - разбирам,
но кажи ми как да спра, мила?

Усещам, че е грешно,
че ще ме накаже Бога,
но чувствам се чудесно
и да спра аз не мога!

 

Казват, че любовта
най-силна е на света,
но надига се гнева
и падам в пропастта.

© Христо Славков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много истинско бих казала. Давам ти 6! Напомни ми за един филм, в който се казваше: "Не оставяй гневът ти да разруши любовта, защото един ден ще се събудиш от този унес и нея вече няма да я има..."

  • харесах!
Предложения
: ??:??