Отначало бе дъждът,
след него
водната стихия,
останалото
удари го градът,
за хората безпомощни
пълна разсипия.
Сега отгоре
сякаш пада лава,
Слънцето изпраща
огньове с лъчи,
от юг Сахара
с дъх горещ ни задушава,
а Онази с косата
по следите ни върви.
Библията препрочитам,
Ной, ковчегът,
огньове изпепелили
грешните Содом, Гомор.
Душата ми смутена
търси лек,
Божи гняв ли е,
или на Земята стон?
Юни, 2016 г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени