Изгубих си либидото по пътя
във търсене на мъжко съвършенство.
Така и не усетих как настъпи
финалът на желаното блаженство.
Разтече се в ръцете ми нектарът
от всичките събирани оргазми.
А огънят от страсти ме опари
с целувките, раздавани напразно.
Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Затворени, и нощите ми бурни
в бурканчета от мед кротуват мрачни.
Сълзите ми отдавна са във стачка –
в очите се е плиснало морето.
Големите момичета не плачат.
Досущ като големите момчета.
© Мая Попова Всички права запазени