ГОЛГОТА
... денят ми си отиде изведнъж
и мракът върху мен се сгромоляса,
и седнах аз – един самотен мъж,
да пия сам на празната си маса,
бутилка вино, никакво мезе –
нали съм свикнал да замръквам гладен,
и мислех си какво от мен си взе,
какво животът, Господи, ми даде,
пари и слава, власт – и суета,
невям надежди, пропилени всуе,
ако те има, Боже на света,
дано поне молитвата ми чуеш,
преди да стана бучка черна пръст,
аз светлата си вест ще ти изпратя –
и мене ме разпънаха на кръст
с разбойниците – мои смъртни братя,
свещичката ми нека те гори –
додето още ми е мил живота.
Прости ми, че не тръгнах с теб в зори
по светлата пътека към Голгота.
18 март 2024 г.
гр. Варна, 7, 00 ч.
© Валери Станков Всички права запазени