Не отвличай сърцето ми в мрака,
а бъди ми светлик в утринта!
Не до ъгъла, гдето ще чака
обезсмислена все така самота.
Не до злобния нос на вендета -
до безбурния танц на сластта.
Нека, тъй както всички момчета -
с серенада, раздрала нощта,
ни припомниш как живото утре
ще владее навред по света
и приплескали в тъмното мутри,
на колене ще молят... тъга.
Във бъдното отдавна се вглеждам
с моя метод изпипан Дежа вю.
И пониква частица надежда.
И платната ги днес вятър изду...
И какво е в ума ти, не зная -
двете влюбени кротки очи.
За да бъдем щастливи до края,
нека влюбено ни загорчи!
13.08 - 16.08.2010г.
© Мери Попинз Всички права запазени