ГОРА ЗА ДВАМА
Ох, тази гора
с обичните кестени стари
бе с мен тъй добра,
а днес е зъл, вражески лагер!
Тук вчера летях
сред пухести клончета бели,
тук с теб не живях,
а бяхме с живота се слели!
Днес влача крака,
със зор правя няколко крачки...
Как стана така,
че въздухът даже ме мачка?
Пак махам с крила,
но пясъчна буря връхлита
и в храст разцъфтял
мен , листа осланен , измита!
Измъквам едва
крилцата си, смлени на каша,
и мътна глава
облягам на пейката наша...
А тя с блажен жест
ме мацва по прашното рамо:
- Самичка тук днес?!?
Гората за двама е само!!!
Мадрид, 2006 г.
© Петя Божилова Всички права запазени