за капчица любов
по улиците като за
петачета се
оглеждаме
за изтъркана любов
продаваме се и под кръста.
съществото си обиждаме
за малко топлинка
човешка удобно се
нагъзваме.
нощем плачем
плюшени мечета
гушкаме...
денем слагаме грима
душевната... маската наложена
и отново крачим
осторожно.
казваме си със надежда...
нов ден... нов късмет...
а годининките
вървят си те
напред..!
© Христо Манчев Всички права запазени
тихо шумолят във гроба
живите се забавляват!
...дори не ги и помнят..
..не смъртта ..
а, забравата вечна е ужасна.. ..ТАКА ПИША .. АКО НЕ СЪМ ХАРЕСВАН .. НЕ МЕ ЧЕТЕТЕ.