От горчивата чаша пил съм аз много
и знам, че съдбите ни са в нашите ръце,
но всеки има болка скрита вътре в него,
а от всички най-много в моето сърце!
Често може, да се види в очите ми тъгата,
защото една чужда ръка помрачи моя ден
и ме остави сам със самотата!
Ах, как ли тази озлобена ръка отне теб от мен?
Вън, на двора, розите вече не цъфтят,
сякаш времето за мен завинаги е спряло,
дори птиците не могат да летят,
в живота ми всичко може би е опустяло!
Пил съм много пъти от чашата горчива,
тя е чаша, криеща лъжи и заблуди,
която в гърдите ми безнадеждност налива
и надеждата няма да се събуди... събуди... събуди!
© Илия Кузев Всички права запазени