Аз още съм предесен – августова нива,
ожъната предугар, димяща на пшеница.
Косите ми – несресани, очите ми – игриви –
дъха ми прекатурят във котешка зеница.
Бурни ветровете отдавна прошумяха
край низите с тютюна в потъващия злак.
Горчиво прегорях в замлъкнало следлято
и дюлево се стелех по голите била.
Вечерна като здрач, тръпчива и неверна,
разказвах ти предълго за майския си дъжд,
когато в твоя поглед се спънах и премерих
най-свидните копнежи с докосване на мъж. ...