Не моля, когато изгарям от жажда.

Не моля за залъче хляб.

Не моля за обич, когато ме смазва

студен, безразличен светът.

Закрила не търся!

Все тъй на открито -

мишена под прицел

на трудна съдба.

И лятната жега,

и зимните бури

посрещам сама.

Когато ранена в сърцето

оставам без сила, без дъх,

не стоя на колене,

и нивга не падам -

запазила гордия дух.

... И само насън доверчиво се свивам

под нечие топло крило.

Излъгала себе си, кротко заспивам.

Но съмне ли, зная - 

сън е било...