Горещници
Привечер е... Най-хубавото време.
Наоколо е селска тишина.
Опита лятото душата ми да вземе,
но аз съм пак на древната земя!
Пак тъмни облаци дойдоха от "балкана"
и слънцето е вече скрито в тях.
От жегата едно парче остана...
Горещника и днеска надживях!
Безочливо е времето туй лято,
със мъка жегата му надживях.
Изстиска то душицата ми свята,
в пещта му днеска едва оцелях.
Мечтаех си за зимната постеля,
с рисунките по ледните стъкла
и с бурите бучащи от неделя,
тревожили ме в други времена!
27.07.2015г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени