Горест

25.05.2014 г., 16:06 ч.

Поезия » Философска

484 0 3

Откъсна парче от сърцето,
затвори очи...
Отиде само на небето.
Къде ли се скита детето?
И щедра съм, раздавам милостиня!
Думи не изричам, гласът е онемял.
Душата ми е клетница,
завързана - ей там на ствол!
Майка съм, няма да прежаля
своето заминало дете.
Отронвам скришом по сълза
и бащата споделя моята съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Горест

Искате да прочетете повече?

Предложения