Горно ре

7.03.2023 г., 19:59 ч.

Поезия » Любовна

165 2 2

ГОРНО РЕ

... понякога, когато с теб се любим – девойчица! – и старец белобрад,

се питам върху своя дрипав губер с какво заслужих тази благодат? –

дали над светлото ти сутиенче на фокусник да се престоря много як,

или да си отворя бира – кенче! – и да ми мине мъжкият мерак,

дали потъвам в топлите ти хълми? – или изчезвам в твоите коси? –

защо ли Господ в този миг ме пълни с Любов – и за Любов ще ме спаси,

с какво заслужих светлата омая? – да дишам пролетните ти треви,

и – ангели, прогонени от Рая, да си речем: – Какво пък! C'est la Vie! –

та, аз съм Никой в светлите ти бездни, един угасващ въглен от мечти,

че някой ден със теб ще си изчезнем – и греховете Бог ще ни прости? –

Едва ли друга нявга ще позная? – за теб ще пея вечно в горно ре!

Жена, с която аз летя към Рая! – и няма кой по Пътя да ме спре.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.