Живееше далече в планината сама, млада коза
дива, упорита и луда - жена!
Живееше самотно дивата коза
не срещаше животни в дивата гора.
Веднъж падна мрак, небето стана сиво
и тъжна почувства се козата в нощта .
Започна да пристъпва бавно, боязливо
покрай нея някой неусетно профуча.
- "Кой си ти ?" - попита тя някак колебливо,
а той обърна се и я погледна закачливо.
С бавни стъпки пред нея появи се великия муфлон,
напери се и застана на преден фон.
- "За теб дошъл съм моя козичке, теб да утеша
и моите рога с твоите да сплета."
Преплетоха рога двамата в нощта,
така зароди се между тях любовта.
Появи се чувство, ново тъй прекрасно
една любов голяма и взривоопасна.
Козата вече не беше самотна, а щастлива
почувства се като горска самодива
Христина Кузмич
© Христина Кузмич Всички права запазени