Горско утро
Хладна утрин. Светлина безбрежна
над море от мури и скали,
надалеко птича песен нежна
покоя тихичко бразди.
Роса в трева блести
като сълза на самодива,
вятър сладостно шепти
и в душите младост влива.
С тръпки радостни земята
се отърсва от съня,
ухаят окъпани цветята
- божествен ражда се деня.
© Запрян Колев Всички права запазени
Ласка
Славяна
Румяна
Белла
Фери
Доника
Вечерница
и на останалото поетично братство!