В хралупата на старата ела
на завет вътре мама ме родила.
От този миг зелената гора
е моят дом. От нея черпя сила.
Една бреза ме буди призори
с роса от свойте листи закачливи.
По пладне пея с птиците добри,
вечерям с бързоноги самодиви.
За мене знаят пътник и билкар.
С овчари търсим изворите чисти.
Тук всеки дънер е добър другар,
пристъпвам сред къпините-мъниста.
В гората пазя всеки лист и цвят,
край мен сърни и зайчета играят.
И щом напусна този хубав свят,
пак тук, в гората, ще ми бъде краят!
© Теменужка Маринова Всички права запазени