Странна съм. Повредена. От малка.
Все встрани от стадото се лутам.
Вечно съм на ереси весталка
и към невъзможното препускам.
Сочат ме. С очи ме шамаросват.
"Боже, опази! Такова чудо!"
Кръстят се по три. Анатемосват.
В пазвите си плюят... против лудата.
Лудите... хм, никой не учудват.
Првилегировани живеят.
Чудя се на някои, след ужас -
как успяват да не полудеят?! ...