Не чуваш ли звездите,
самотни в красотата си, студени, далечни?!
Не чуваш ли залеза,
вечно търсещ своя изгрев?!
Господи...
Не чуваш ли мен,
пак тук. На колене.
Не виждаш ли кристалите,
падащи един след друг от очите ми?
Не усещаш ли мъката ми,
когато отправям към теб
ръце треперещи, молещи за помощ?! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация