Валери_Станков (Валери Станков)
1384 941
7.12.2022 г., 20:11 ч.

Господи, аз идвам! 

  Поезия
942 2 3

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –

животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкаляха се дните ми нелеки,
но моят стар лирически герой
изведе ме по верните пътеки! –

 

не се научих с него и до днес! – на черното да казвам, че е бяло,
да гледам своя собствен интерес, да съм слуга на грешното си тяло,
и сетния си хляб да ви раздам! – това ми е най-сладката награда,
и винаги – овреме! – да съм там, където някой брат по участ страда,
животът с тръни моя път застла, но вече свикнах – мравка безобидна.
Изкачвам невъзможни стъпала – и дишам!
Чуй ме, Господи, аз идвам.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аплодисменти!
  • Прекрасна поезия!
  • не се научих с него и до днес! – на черното да казвам, че е бяло,
    да гледам своя собствен интерес, да съм слуга на грешното си тяло,
    и сетния си хляб да ви раздам! – това ми е най-сладката награда,
    и винаги – овреме! – да съм там, където някой брат по участ страда,

    ....

    Който може да чете, да чете, който има душа - да усети, който няма как да надмогне егото си - да си се вторачва в него.
Предложения
: ??:??