22.11.2007 г., 10:24 ч.

Господинът, който не познавам 

  Поезия » Друга
656 0 2

Господин безимен, нека поговорим,
нека срещнем нашите слова.
За момент да спрем, може да поспорим
за това, как ще разцъфне пролетта.

Господин незнаен, дали те има,
дали все бродиш тайно по света?
Дали си един или може би сте трима?
Дали ти вярваш в любовта?

Господин безлик, дали си и безличен?
Не те познавам, но би ми се искало да се запознаем!
Може би си като мен различен.
Дали ще можем да си го признаем?

Господин изтънчен, забравихте си нещо,
забравихте при мен своето лице.
Оставихте... Как се казваше това горещо?
А, да, мисля, че се казваше сърце.

Господин неясен, дали ще се видим?
Сигурна съм, че на мене ще приличаш.
Заедно ще можем грешките си да предвидим!
Знам, и стиховете ще обичаш!

Господин тайнствен, как ми липсваш,
а аз дори не те познавам.
Ти дори в съня не стихваш,
в мечтите мои си те аз представям.

Знам, не съм те виждала,
зная и, че може би те няма.
Знам, но в полъх от коприна съм те помирисвала!
Знам, ще те позная!

Господине, почакайте още малко!
Господине, нещо си изпуснахте!
Господине, много ми е жално,
че в съня ми се пропуснахме!

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки иска да бъде разбран от някой незнаен и го търси, дори и в сънищата си. Браво! Много добре е пресъздаден този стремеж.
  • Чудесно е!! От мен 6 .
Предложения
: ??:??