Добре дошъл си тази нощ,
аз чакам твоето завръщане,
пристигаш като летен бриз,
пристъпваш лекичко на пръсти
или си разстърващ, ураганен взрив,
тайфун, помитащ всякакви задръжки,
забавяш се понякога почти,
като дете разсърдено се мръщиш,
друг път целуваш ме за миг
и бързо бягаш в тъмнината,
променлив, тъй неуловим е твоят лик,
но търся пак прегръдката позната.
И всяка нощ си най-любимият ми гост
с различна и омайна маска непозната.
Здравей, мой сън! - приятен или лош,
аз чакам да почукаш на вратата.
© Светла Димитрова Всички права запазени
(макар и със закъснение)