Ще дойдат гости - малко тържество
на сетивата ми така приспани.
Наистина не трябва мъжество
човек приятелите да нахрани.
Ала след толкоз дълга самота,
когато сам не вярваш, е възможно
да бутне някой твоята врата
и във ръката ти ръка да сложи.
Да викнеш спомените на купон,
да помълчиш със старите другари.
Да огласят притихналия дом
закачки весели и песни стари.
От всичкото това посъживен
по-леко някак може да живееш.
В очите малък пламък подмладен
в самотните ти вечери да грее.
© Гинка Гарева Всички права запазени