Говори ми за чувства,
говори за свойте мечти,
заради които сърцето,
нощем пропуска да спи.

Кажи ми за сънищата,
къде бродиш до ранни зори?
Дали сънуваш кошмари,
или създаване на звезди.

Говори ми за всичко свято,
което се крие зад наште очи,
и тихо, спотайва се, шие,
нишките на наште съдби.

Само не искам да чувам,
да ми говориш за чужди тела!
Какво толкова има да спориш,
та те са обвивка една.

Говори ми за небето,
разкажи ми за всички цветя,
аз, така или иначе сляп съм,
от болка, любов, самота.

Затова внимавай какво ми говориш,
защото аз вярвам на всяка лъжа,
и някой ден, ще открия,
колко изгубена е човечността.

Но сега, твой ред е, разказвай,
а аз ще те слушам така,
както детенце мъничко слуша,
и чрез словата, обиква света.