Навън вехне и гасне, и тлее,
скрито от гори и реки,
то не може като звезда да изгрее,
а все кърви пролива и рони сълзи.
Приятел на едни- враг
на други в добро или зло,
и в ярък ден, и в най-страшния мрак,
само таи се някакъв страх,
Като есенно цвете в цъфнеща пролет,
като Калина без цветове,
като птица, без възможност за полет,
като стая с много светове, ...