Град. Следобед. Горещо е. Хората бързат:
сякаш жито вали от чувала развързан
на безлюдния в нощите дневен капан.
Силна с другите, слаба - когато ги няма,
на площада, подобна на клечица слама,
се издига липа.
Фароок котарак от прозорец наднича,
група млади момичета с кикот се стича
покрай просяка, кораб разбил се ò риф...
А сред бурното, чуждо море на тълпата,
позабравила кроткия дъх на липата,
някой плува щастлив.