И ако небето изчезне,
ще ушия за всички по късче небе.
Ненужните цветни парчета от плат ще разрежа на две
и кротко ще седна с иглата. Старателно бод подир бод
ще нижа, додето ръката им вдъхне прашинка живот.
Небето ще светне. А в него
ще хвръкне градът пощурял.
Ще хукнат децата навънка. Ще свирне трамваят заспал
и също ще тръгне по пътя край къщи, градини с цветя.
(не знам колко точно парчета от плат ще ушия с ръка).
А как станах небесна шивачка?
Напоследък ...