icohim (Христо Стоянов)
182 985
17.06.2011 г., 21:35 ч.

Градушка от сълзи 

  Поезия » Любовна
807 0 8

Под сивото небе, от болка изподрано,

облаци се носят, търсещи земя,

уморени от морето, отдавна разпиляно,

загубило блясъка на своята вода.

 

И под тъмни сенки аз се скитам.

И чакам да заплача сато облак сив.

А жегата треви подпалва, без да пита,

в душевната ми нива огъня горчив.

 

Ала душата като феникс не ще възкръсне,

а ще гние прикована на своя кръст!

И чакам парещото слънце да замръкне,

впил жадно устни в жарещата пръст.

 

И като монументи, с гвоздеи ръждиви,

сред опожарената трева във странни пози,

жадно чакат влага, изгорени и трънливи,

храсти, които някога са били рози.

 

Но те са хищници сред адската пустиня -

лешояди, чакащи умираща душа.

Като змии примамват в Едемската градина,

с кръвта си да полееш жадната земя.

 

За да може в жестокостта си да празнуват,

че са убили отново красивата любов,

а омразата в палата свой ликува,

отнела копнежа по чудото живот.

 

И ето полъх някакъв лекичко понася

и мислиш, че надежда за тебе е дошла.

Но той просто огъня навред разнася

и опожарява по-силно съвестта.

 

Докато накрая не остане голо тяло,

превило се като пречупен житен клас.

Дори и зърното не може да остане цяло,

а гори и то с предсмъртен глас.

 

И чакам тъмните недра да се отворят,

да се продъни небето от порой.

С допрени длани и поглед, впил се горе...

И с молба като отекващ вълчи вой...

 

Но НЕ! От небето черно се излива наказание -

късове от лед, от болка и тъга...

И скъсаха без капка състрадание,

опържената в огъня душа.

 

След пороя и пожарa остава само пепел -

размита като луга по изпечената пръст.

Като че ли слънчев лъч тука не е светил.

Сърцето приковано е на кръст...

 

Попила е в пръстта си жадната земя,
кръвта на нашата каменна раздяла!
И в гроб превърнала е моята душа!...
Като след градушка... Напразно оцеляла...

 

Но зная аз, че под одеялото от сажди

се спотайват семената от житните лъчи.

А от пепелта на старата любов се ражда

красототата, скрита в женските очи...

© Христо Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??