yotovava (Валентина Йотова)
2644 22365
3.06.2017 г., 20:08 ч.  

Градушка по Черешова задушница 

  Поезия » Философска
506 2 12

Череши днеска не набрах –

градушката помете всичко.

В дъжда пред черквата стоях.

И мислех – Господ ви обича.

 

Защото той вечеря с вас.

А аз преливам гроба с вино.

И всяка следваща сълза

доказва колко сте невинни.

 

Сънят е като светъл храм –

поне това ми е възможно.

Обаче да се будиш сам

е страшно. И дори безбожно.

 

Свещеникът върви пиян.

Небето тежко се напуши.

За сбогом мъртвите шептят.

Но кой от живите ги слуша?

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??