Градът през юни
на mira-radi (Христина Радомирова)
Обичам те в ранната утрин, мой град,
заспал в тишина под невидим воал,
липов безброй, в най-жълтия цвят,
килим през нощта за мен е разстлал.
Юнска нега леко въздухът носи,
аз имунна защита нямам от нея,
бързо бледнеят тревожни въпроси,
тръпно усещам, че дишам... живея.
Пак съм млад и както някога влюбен,
пак пеят птици в сините бездни,
в реалност и спомен оставам изгубен,
щом юнският ден след залез изчезне.
После нощта запява с ангелски глас,
съзвездия плетат над мен анаграма,
литвам в летния звезден атлас
с крилете на тази красива измама.
През юни си друг... от приказка, град,
макар да носиш все същото име,
едновременно стар и толкова млад,
взел на безвремие и младост чертите.
© Запрян Колев Всички права запазени