sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
2.01.2010 г., 18:12 ч.

Графоманка в клинична депресия 

  Поезия » Друга
566 0 7

 

 

Мечтите си стъклени съм взела назаем

и ги връщам на вноски с парчета от сърцето ми.

 

И чувала ми с усмивки съм взела под наем,

ръся ги навред, без да знам колко плащам.

 

В бутилки събирам сълзите си кристални,

колко литра напълних вече не знам.

 

Студът износва душата ми кална.

Студено отслабвам с 21 грама...

 

А в главата ми празна се търкалят и блъскат

агресивни, импулсивни, черно-бели мисли.

 

Очите ми тъжно-сини лицето ти не пускат,

зяпат го, сякаш от утре ще са слепи.

 

Тъмнината късогледа пробожда сърцето ми.

Ръцете ù черни ме душат без срам.

 

И самотата - гадна кучка - се присъединява,

ужасяващо студена и по-грозна от смъртта.

 

 

 

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??