Между утрото на обещаващ ден
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено,
от обич на пауза или с отсрочка,
от премълчани и понякога гневни
въпросителни, заместени с точка.
Поставяме в скоби безсрочно
крилата си. И търсим свобода!
Пишем в кавички порочно
приятелство, чест... Докога?
А уж владеем до съвършенство
пунктуацията в рими и в проза.
Граматиката житейска несъмнено
е "животно" от друга порода.
Само сърцето не греши с правописа.
Вместо точка, поставя сърца.
Видиш ли многоточия с тях да изписва,
вярна е грешката – Любов е това!
© Даниела Виткова Всички права запазени