Законът, казват, е врата в поле –
там хората я обикалят.
Аз цял живот редих ги две по две
през тях законно да минават.
Нахълтват те в Софийското метро
по двама или се провират,
тъй както във съседното бистро
се влиза за по чаша бира.
Поглеждат ме виновно под око,
не свикнали на ред и право.
Защо пък с карта и билет, ако
не ще им каже никой: „Браво!”
И казвам им на тези господа,
че ако тук това е лесно,
то горе, пред небесната врата,
пролуки няма в ляво, в десно.
© Иван Христов Всички права запазени