28.11.2024 г., 13:46 ч.

Гравитация 

  Поезия » Философска
90 1 2

Виждал ли си как прашинка

танцува върху слънчев лъч?

Това е душата ми...

Виждал ли си как листенце

се рее със вятъра?

Това е сърцето ми...

Виждал ли си как камъче

смущава покоя на заспало езеро?

Това е умът ми...

Вечно съм във високото и в дълбокото. 

И все се опитвам да се заземя.

Проклета гравитация...

Кога ще ме победи!?

© Лора Петкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря!☺️
  • Този стих носи изяществото на далекоизточната поезия. Поздравление!
    П.П. Животът е форма на борба с гравитацията. Само антигравитацията може да се измъкне жива от живота!
Предложения
: ??:??