Гравитация

10.07.2009 г., 23:45 ч.

Поезия » Философска

694 0 2

Гравитация

Възседнали душите окрилени

обичаме, живеем и творим.

Щастливо с муза наградени

до смърт се учим да летим.

Въртим се в орбита около земята

и всеки миг по някой вдъхновен

спонтанно центробежността замята,

от слънчев вихър уловен.

Пресича той бездънни висоти,

оставя блеснала следа,

улавя райски красоти

и ги дарява на света.

Тлеят совалки - слънчеви кристали,

там може да се качи всеки

и корпусите да разпали,

излитайки в космичните пътеки.

Те в кръстопъти се подреждат.

Пилота може да избира –

кои за неговия свят отвеждат

и откъде истинността извира.

По който път и да поемем,

по – важното е да останем хора,

на радостите да се смеем

и да играем с малките на двора.

От тая треска заразен

летял съм жизнен по света,

центростремежно зареден

и вдъхновен от теб, Земя.

Жадувам те! Прегръщам всички!

Желая лудо влюбени очи,

обичам детските ръчички,

харесвам земните мечти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.