10.02.2011 г., 22:17 ч.

Грехопадение 

  Поезия
494 0 6

Композиция от живи вкаменелости –

човешкият Стоунхендж.

Помислих, че наблюдавам себе си.

Дочух екота на монолитен рефрен.

 

Спрях. На метър от тях.

Исках да помълчим заедно.

Сведох глава – но не бях

част от обреда таен.

 

Продължих да вървя – доближих

до върха на греха, без да зная,

че всяка една тишина

бе разграбена празна стая.

 

Вярвах, че всяка врата

е предел; краят на пътя.

Но прехвърлих върха и разбрах,

че мога отвъд да пристъпя...

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??