14.05.2018 г., 20:31 ч.  

Грехове 

  Поезия » Друга
263 1 1

Земята – люлката вселенска,

с проклет късмет и стръмен път.

И танц със стъпката виенска...

Така е тук, не знам отвъд...

 

И тука е борбата земна,

че тук заливаме се с пот.

И тук в корубата си тъмна

подклаждаме един живот.

 

А дните ни са все безбожни

и хлябът ни е доста сух.

Пък грижите са невъзможни –

за нас и Господа е глух.

 

Сами на земната планета,

но с поглед в други светове,

четем на Господа сонета

и пак сме пълни с грехове.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "четем на Господа сонета

    и пак сме пълни с грехове."

    Безгрешни няма.Но пък скука
    би свила дните на кълбо.
    От грешки ражда се наука
    и с грешки шарен е животът.
    Пък Бог ни вижда. И прощава.
    щом грешки учат на добро.

    Аплодисменти и от мен! Благодаря Колич!
Предложения
: ??:??