ГРЕХОВЕН  ТАНЦ

В шеметна отдаденост и днес

премалям във ръцете ти покорна,

жадуван шепот от нощес,

за любовта извивите ми молят.

Жадната ми кадифена кожа

пръстите заглаждат като гланц,

не дансинг, а любовно ложе,

тела оплете във греховен танц.

Без свян, под ясната луна,

тя бе свидетел, ням суфльор,

обгърна ни в безмълвна тишина

с кехлибарен, мек интериор.

Душите ни потънаха в забрава,

в едно с природата се сляхме.

Не беше танц, а бе отдаване -

душа в душа... и отлетяха.