Прегреших със себе си, не с теб,
грешките във мене рефлектират.
Тъжен си? Защо мълчиш?
Емоциите и мислите умират.
Прегреших със себе си, не с теб,
раздирах се, когато прегрешавах,
усмихвах се на себе си насън
и някак си опитвах се да си прощавам.
Греховно е, когато си със мен,
когато мислите ми провокираш.
Греховно е, когато си смутен,
не знаеш има ли те, или пък умираш.
Замислям се... грехът е път за двама.
Зазиждам... осквернената измама.
Грехът е сътворен от зли езици,
не вярвам в него... това е полетът
на хилядите птици...
© Силвия Всички права запазени