2.05.2008 г., 10:15 ч.
Грешката на поета
Грешката на поета
Да литне в ясните простори,
да влезе в тъмни коридори –
душата тръпне и се бори,
живее в своите раздори.
Душата иска да ми каже,
че трябва тя да се покаже
във ярки, цветни светлини,
че там са мойте бъднини.
Да бъдеш прям и чист е трудно,
а нужно е, защото, чудно –
нуждаем се от глътка въздух,
а мачкаме детето с пръсти.
Не искаме да бъдем силни,
защото страх ни е, но знам -
когато стане непосилно,
душата търси своя плам.
© Нико Ников Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Още едно прекрасно стихотворение...
много знаеш за душата на поета...!
Браво, Нико! Хубаво казано и написано. -
Не искаме да бъдем силни,
защото страх ни е, но знам -
когато стане непосилно,
душата търси своя плам.
браво поете...
поздрав ! -
чудесни са стиховете ти!!!
много ми харесват...
цялата поредица е прекрасна!!!
поздрави от вълчо! -
Пореден страхотен стих! Поздрави за цялата поредица, Нико!
-
Голяма душа имаш, поете!
Поздрави за хубавия стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поете...
Ти пишеш думи силни, смели
талантът ти извира от душата.
Стихове редиш ти тъй умело,
че даже ти завиждат небесата.
Поете...
Не се страхувай, а пиши,
таланта си не пропилявай!
Животът кратък е - уви,
но смело, смело продължавай!
Поете...
Кажи на хората това, което
мислиш, че е важно, защото
силата е твоят стих - и ето
в тях събужда се доброто.
Поете...
Спомни си хубавото време,
когато малки още сме били,
когато нямало е лошо бреме,
когато играхме до ранни зори.
Поете...
Аз искам от тебе да дишаш, живей
с живота бори се на всяка цена.
Не се давай лесно, твори пак и пей,
защото това е светът ни сега.
Поете...
С теб братя сме и знай,
че винаги до теб ще бъда
дори на края на света...
Дори и корабът ни да потъва
твой брат съм до самия край!
Посвещавам този стих на моя брат!
Поздрави,
* Иван (Ников) Давидов *