Огледална (Веселка)
10 5
5.12.2008 г., 14:32 ч.

Грешна етика 

  Поезия » Друга
899 0 3
Изгубени души, обречени на самота,
изкупват грехове.
Смразяваш вик оголва тишината.
Порой от горчиви сълзи и разкаяни късни
пречиства душата - осеяна със страхове,
забулена в мъгла.
Бушуващи чувства, заблудени представи
за един иреален свят.
Една безсмислена агония...
Ех, каква убийствена ирония!
Затишие... Мрак...
Дъждът измива гузните следи от
злочестив развой.
Под руините се ражда нов живот!
Живот - обречен да носи тежкия товар
на опрощението!

© Веселка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??