Има нещо сбъркано с този свят днес,
поел в грешната посока.
Вече не мога аз да спя нощес
щом зная какъв е порока.
Загубени търсим правилния път
и все се лутаме така.
Неправдата като острър прът,
забива се в нашите крака.
Кога себе си ще преоткрием
и ще спрем да се поддаваме на злото?
Кога лошото ще надвием
и ще съзрем дървото?
Дървото на живота,
което сила ни дава.
Кога ще съзрем нивата,
която истината ни предава?
Нивга може би,
твърде сме горделиви.
Но аз ще продължа уви
да се надявам за душите ни свенливи.
© Белослава Танчева Всички права запазени