Грешни мисли в Свята нощ...

Екзистенциално

1.

З а г а д к а т а: на своето създаване

едва ли някога ще проумеем!...

Дълбаем в микрокосмоса...Надяваме се...

Вселената?...Надничаме и в нея...

Но Тайната не можем да разнищим.

защото Разумът ни властен е Живота

да върне пак във Бездната на Нищото,

но няма сили да го сътвори отново...

А Богове- отдавна вече няма!...

Какво да правим, кой да ни покаже,

без Вярност да поиска във замяна,

Душите ни и Любовта ни даже !...

Един Залез

2.

Виж: Залезът е с аромат на спомени,

а Вятърът се е превърнал в облаци --

инстинктите и птиците подгонил;

а пък Човекът, в Залеза загледан

и яростно със спомените спорещ:

съм аз навярно -- тъжен и проблемен...

Пожелание

3.По нежната традиця:

когато те целуна

бъди Жена и Жрица

на моето Безумие!...

От твоя Храм Причастие

смутено да приема

и пожелая щастие

за тебе и за мене...

За вината

4. Във нóщите: когато

да заспиш не можеш

и мислите в главата

с въпроси все тревожиш,

ти не търси вината

безсмислено е вече --

преминем ли Оттатък

ще имаш цяла Вечност,

в която да докажеш

аз колко съм виновен...

... Ще има време даже

да съгрешим отново!...

Закачка

5.

-Не си играй със огъня момиче

ще изгориш в разпалената жар!...

- Ще си играя пък, защото те обичам,

а топлината ще ти дам във дар!...

-

Perpetuum mobile

6.

Когато: със тебе започва Денят-

Светът е за радост създаден,

но минали заедно в общия път

денят ни не свършва със Залеза,

защото смутено пристига Нощта

и своите тайни изящни

открехва ни хитро -- една по една

и във Новият ден ни препраща...

... Така се завърта това колело

(по-нежно от него не зная),

в което въртим се без отдих, а то:

е Великото тайнство до Края...

2007.