Гримьорната, скована в лед,
Изгаря във цигарен грим,
А в огледалото по образа й блед,
Сълзи размазват разкошния и грим.
Защо стои сама?
Защо не си отива?
Зад сцената, обвита в тъмнина,
Защо лице с ръцете си закрива?
Нима на сцената не беше най-добрата,
Красива и грациозна в своята игра,
Нима на всеки зрител не плени душата,
Та тази вечер тя бе дяволски добра!
Примигва лампата лениво,
Очертава сенки във нощта,
А в огледалото й криво,
Разкъсва тя костюмите и хвърля ги в пещта.
Животът й е просто театър,
Живян сред хиляди, но в самота,
Загубила прегръдката на своя вятър,
Тя има сцената и нито капка топлота.
Изведнъж дочу се трясък
И заглъхна всичко пак,
Огледалото превърна се във пясък,
Изкуствената светлина - във мрак.
Гримьорната, скована в лед,
Обгръща цигарения кървав дим,
А в счупеното огледало по образа й блед
Слага й Смъртта от своя грим.© Деси Борисова Всички права запазени