На Регина.
Нито знам докога, нито знам за какво
съм още при живите хора.
Мен Господ ме гледа с едното око.
Другото го затвори.
И какви ги дробих?! И какво ли могъл бих?
Мое клето сърце, замълчи.
Че от стискане палци и стискане зъби,
остана ми само да стисна очи.
Но ако някой все пак идва подире,
да знае, че съм при светулките.
Или при ония щурци, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация