Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?
Днес не е време, за поети. Чудене,
не ни помага. Пусти са и празни,
пак думите. Предъвкват не събудени,
на бавни обороти. И ме дразни,
това, че не е време за зариване,
Сахара има пясъци – хем много.
Вземете си главите, на отиване!
И без това са празни. И за лого, ...