23.11.2008 г., 23:06 ч.

Гробът... 

  Поезия » Друга
880 0 5

Моята къща,

някога строена.

Моята къща,

връща ме към спомена.

Моята стая,

едно легло.

Моята стая,

красиво место.

Моят прозорец,

виждам си гроба.

Моят прозорец,

мъка огромна.

Моят е гробът, дето лежи там в долината и тихо мълчи!

Вглеждам се в него и виждам останки...

Да! Моето тяло, погребано някога!

Поглеждам отново...

Но... какво е това?!?

Това там си ти! Да, не греша!

Каза, че с мене и в гроба ще си

и там те заварих до мен да лежиш!

 

© Диляна Данаилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??