Повреди ми се ключът на устата.
Въртя, въртя… А пустият, заяжда.
Такава, проветрива е вратата –
току прещипе някой много важен.
И зная, че мнозина ще низвергнат
онази остра нотка в мойте думи.
Но ключът на ключаря си е верен
(ще смажат с грес едни, ръждиви духом).
Е, днес своеобразно се отърсих
от цензурата (вече ми дотегна).
И истината трябва да е първа
пред жадното за ласки алтер его.