18.11.2010 г., 7:21 ч.

GSM диалог от върха 

  Поезия » Философска
592 1 9

“Ех, мамо,

 каква красота!

Достигнах върха,

 ти да знаеш!

Да можех

 като орел

 да полетя

 и да се слея

с прелестта!

Защо не роди ме

 с крила –

по цял ден

 да се рея

 в простора,

 да преоткривам

 всеки миг света,

да нося добро

 на земните хора?”

 

“Ех, сине,

щастлив ти бъди

 да ходиш

 горд и изправен,

 човечен,

с високи мечти,

 те всекиго

 на Бога

 правят равен!”

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??