“Ех, мамо,
каква красота!
Достигнах върха,
ти да знаеш!
Да можех
като орел
да полетя
и да се слея
с прелестта!
Защо не роди ме
с крила –
по цял ден
да се рея
в простора,
да преоткривам
всеки миг света,
да нося добро
на земните хора?”
“Ех, сине,
щастлив ти бъди
да ходиш
горд и изправен,
човечен,
с високи мечти,
те всекиго
на Бога
правят равен!”
© Росица Танчева Всички права запазени