Кого ли чакаш, птицо ненагледна?
Любимия ли... тръгнал надалеч?
И с песента си, ти, красива нежност,
завръщаш го към клетвата - обет?
Или пък рожбите си отлетели,
свили днес със другиго гнезда
под облачната стряха съчки сплели,
живот даряват с ангелски крила?
Самотна днес, на жицата запяла,
спомняш ми на Гюрга* песента,
как в усои гукала си жална
за невестата и младостта. ...